Преди години
със съпруга ми Чарли имахме проблеми с брака. Семейните отговорности и
финансовите тревоги бяха взели своето и ние започнахме често да се караме до
късно през нощта. Дори когато излизахме заедно на вечеря, помежду ни се
чувстваше напрежение и разговорът вървеше насила.
Никой от двама
ни не можа да предприеме стъпката, която би сложила край на единайсетгодишния ни
брак и би разбила сърцата на трите ни малки деца. Дълбоко в себе си ние
знаехме, че все още се обичахме, затова си дадохме дума да изгладим нещата.
Последвалата
година беше трудна. Двамата с Чарли бяхме престанали да се стремим към яснота в
отношенията си и твърде дълго време бяхме позволили на дребните различия и
разочарования да застават помежду ни. Бяхме натрупали гняв и неприязън, които
все повече ни разделяха. Ала посредством безброй разговори и много молитви
постепенно започнахме да затваряме бездната. Колкото по-честни бяхме един към
друг, толкова повече се сближавахме.
Когато
почувствах, че сме стъпили на твърда земя, помолих съпруга си да ми подари „вечер
пръстен”. Една реклама се бе набила в главата ми: Покажи й, че отново би се оженил за нея. Исках не толкова пръстена,
колкото сигурността, която смятах, че ще ми донесе.
Отидохме да
пазаруваме в един прекрасен летен ден, моя рожден ден. Оставихме децата при
дядо им и баба им и след един вкусен обяд тръгнахме ръка за ръка да обиколим
улицата с бижутерийни магазини във Филаделфия. Най-сетне намерих пръстен, който
ми хареса. Докато чакахме да ми го направят по мярка, бижутерът хвана лявата ми
ръка и хвърли поглед на годежния ми пръстен.
-
Искате ли да ви го почистя? – попита.
Чарли се
подпря на витрината и се наведе да го погледне.
-
Наистина не блести както едно време – рече той.
Свалих
пръстена от ръката си и го подадох на бижутера.
Той се върна
след няколко минути. Пръстенът блестеше като нов!
Докато се
връщахме към къщи с колата, не можах да сваля очи от него. Съвсем забравих за
вечния пръстен. Просто не можех да повярвам, че този стар пръстен заблестя също
като в деня, когато Чарли ми го подари. През всичките тези години го бях
приемала за даденост, но ето че само след едно леко почистване, той все още
караше сърцето ми да ускорява ритъма си. Така е и с брака. Трябва да се стремиш
да го поддържаш чист и нов, иначе наслоенията на отминаващите години ще скрият
радостта.
Сложих ръка на
седалката помежду ни и разперих пръсти. Чарли нежно покри ръката ми със своята.
Щом спряхме на алеята пред дома ни, изрекох благодарствена молитва към Бога,
задето ми помогна да видя блясъка на нещо старо в момент, когато смятах, че
имам нужда от нещо ново.
„Пилешка
супа за влюбени души”
