"... бих искал да бъдеш най-добрия ученик.
И когато натрупаш достатъчно знания, не се страхувай да допускаш грешки. Когато ги допуснеш, не се страхувай да ги признаеш. Когато ги признаеш, не се страхувай да плачеш. Когато плачеш, не се страхувай да преосмисляш живота си. А когато го преосмислиш, не забравяй винаги да си дадеш нов шанс." - "Ти си незаменим - Аугусто Кюри
Човек се оказва най-големия и суров съдник сам на себе си. Самонаказва се така, както никой друг не би могъл. Имам много въпроси... Нужно ли е да сме толкова сурови и строги към себе си? Това не ни ли прави същите и към хората около нас? Къде е правилния път към себе си и другия? Има ли такъв? Като малка много обичах "?". Днес появи ли се ми нарушава вътрешното спокойствие и ми обърква дните, нощите, мислите. Но "нямало как".
Няма коментари:
Публикуване на коментар