Да се връщам там, дори да не искам се случва. А "там" е цялото пропито от теб и от липсата на "мен". Аз ще отсъствам дълго, а това, че си тръгна по мои заслуги все повече ще ме кара да не се обичам, а силно и крайно да се мразя. Мислех, че не съм способна да мразя, но когато някой заслужава е нужно, за да го накажа. А този някой съм аз. Заслужих си онази омраза, която носи нежелание за щастие, чувството, че си пропаднал в пропаст и нежеланието някога да излезна от нея. Там е мястото. Това заслужават хора, които нарушават всички граници на посегателство срещу чужди души и най-вече любими. Ще си живея с глупостта и собствените избори, но не бих опитала никога повече на натоваря друг с тях. Господ трябва да наказва за всичко, а казват, че той не наказвал, сами си го правим. Ще му помогна.
Идва време, в което "липсваш ми" се превръща в онази жестока болка и усещането, че аз липсвам. Ще крещя отвътре и не ще искам да се върна на себе си, защото ще стигна отново "там", там е онова от което се страхувах и което допуснах да премълча. Но ще се случи, за да падам още надолу под нулата.
Някога нещо ще ме върне или това, което е останало. Ще градя върху пепелта нещо ново и чисто.
Всеки по пътя си. Ти към приказките,, аз към думите, промяната, опита да заобичам себе си. Казват, че когато нещо се разруши напълно е по-лесно да се изгради на ново. Себе си е нужно. Знам как не трябва да градя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар