... не искам да мечтая...

Объркан до безкрайност е света ми.
Объркан с моята намеса.
Тъгата ти е цялата по мен.
Душата ми от сълзи пропита.
Там вътре някъде крещи.
"Това не може да се случва..."
Да забравя? Как?
Грешки, съжаление.
Сълзи, тъга.
Безпомощност. Опасно тъжно.
Дори не мисля да се справя.
Умираща любов, изгубени надежди.
Потънали мечти.
Така ли си отива истинската?
Ще го разбера ли?
Дано болката помогне.
Дали ще спра да чувствам?
Не искам.
Обичам да обичам, него.

... не искам да мечтая.