2.02.2014 г.

Животът не е сложен. Сложен го правим ние с нашето бездействие.


Започвам да се уча да не се "впрягам" толкова за всичко, което ме заобикаля. Това не означава да стана безчувствена. Не. Това може би е единственото нещо, което бих нарекла невъзможно да сторя със себе си. А защо да го правя? Не храних ли тази душа толкова години и с какво ли не именно, за да е такава. Да чувства, да вижда, да обича, да плаче, да боли, да бъде. 

Аз съм жена и винаги ми трябва причина. Не намирам основателна причина да спра да чувствам. По-скоро намирам причина да възпитавам емоциите си и да ги имам там, където преценя, че са нужни в повече или по-малко. 

Чух много дефиниции на "не се впрягай". Всички ми допадат. Знам, че животът е кратък. Много кратък. Докато се обърнеш и е изчезнал. Нали не сте забравили, че е само един? Дори за миг ако се разсеете и забравите тази малка, но важна подробност съм сигурна, че точно той отново в припомня, че сте тук, за да го живеете, защото е единствен. 
Смятам да не се разсейвам занапред. Той ми е един и ще си го изживея с всички падания и ставания, с всички усмивки и сълзи, с всички радости и болки, с цялата любов и самота и всичко останало, което живота всеки ден поставя на пътя ми (с цел, по-висша от мен и теб, от него, нас, тях). 
Не забравям, че щастието е избор, но не чужд, а личен, собствен, осъзнат, направен, пожелан.
Моя живот е моя живот. Моето щастие е мое щастие. И само аз знам как да го изживея. Със сърце, емоция, любов, усмивка. Заради самата мен, а не, защото някой "казва". Не, казвам на себе си само и единствено аз.

Много се разсейваме. Много се губим. Трудно се намираме. Малко чувстваме. Много плачем. Много бягаме. Много се разпиляваме. Много се унищожаваме.

Малко правим. Малко говорим. Малко сме цялостни. Малко сме хора. Малко обичаме.
Малко искаме. Малко мислим. Малко мечтаем. Малко живеем.

Животът не е сложен. Сложен го правим ние с нашето бездействие.
Като искаш - вземи.
Като обичаш - люби.
Като плачеш - потърси.
Като чувстваш - сподели.
Като мечтаеш - сбъдвай.
Като бленуваш - целувай.

И ако утре си отида от този живот искам да знам, че съм направила всичко, което съм пожелала и всичко, което идва от сърцето ми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар