14.02.2012 г.

Моя извор на любов...


Днес ще Ви разкажа една истинска история.

Те се обичат цял живот. Не могат един без друг. Гледат се в очите. Довършват си мислите.
Трудно им е било, но са заедно. Проблеми винаги са имали и имат, но ЗАЕДНО винаги намират решение. Решение е любовта им.
Любовта им започва в трудни и консервативни времена, но успяват да я живеят. Тя казва: Ако ме искаш последвай ме. Той не мисли, а тръгва. И така вече 27 години.
Единия казва, че силната и разтърсваща любов е в началото и в края. Другия го прекъсва и му отвръща: 
- Не, сладурче грешиш. Аз те обичам еднакво силно и сега и преди, дори ми се струва, че сега любовта ми е по-силна, а ти по-красива.
Следва мълчание и блясък в очите, прегръдка.
Той никога не е прекалявал с изненадите, с чувствата. Той просто я обича. Дори понякога дразнеща, мрънкаща, критична и педантична, но негова любима, такава.
Тя винаги е по-премерена и разсеяна. По-земна и натурална, но винаги негова, чувстваща любовта.

Днес… Техния Свети Валентин далече един от друг. Той на хиляди километри, заради работата си, "тя къщно гърне". 8 ч сутринта тя получава смс, който гласи: "Сладурче, честит празник. Бъди все така обичлива. Обичам те." Следва втори съдържащ-цвете. Тя прочита и се замисля: „Рожден ден? Празник? Моя мъж добре ли е?” Не след дълго се сеща… И се опитва да отговори, но телефона е против нея, взима телефона на дъщеря си и изпраща два, които гласят: „Обичам те!” и картинки две - целувка и сърце.
И дори на километри един от друг те винаги знаят как да бъдат един до друг. Техните сърца са едно. 

Това са моите родители! Те са моя извор. Обичам ги, научили са ме да обичам, а и как няма, та вижте ги… А само тийнейджърите били романтични. Да, да! Не и на мен тези! 
Новите ми приятели при среща с тях ме питат: „Абе как се казва майка ти, че баща ти постоянно я нарича „сладурче”, „душицо”?” Гордея се с тях. Вярвам в любовта и няма да спра никога, защото тя е пред очите ми и навсякъде около мен.  

Отново ще кажа… Семейството е най-важното. Там се раждаш, там растеш, там се учиш да обичаш и да живееш. Не пазете сърцето си. Обичайте. Дръжте го отворено, защото дори в най-трудния момент може да обича.