Забравяме настоящето. Живеем рядко, в миналото.
Пропускаме щастие. Губим мислите си в ненужни неща.
Мними необходимости, фалшиви моменти, илюзии.
Надяваме се на искрица щастие, а слепи сме.
Уж търсим го, но уж.
Грешни места, грешни хора, грешни емоции, грешни мисли.
Мислим в повече не когато е необходимо. Действие – какво беше това? За другите е.
Очакваме много, не правим нищо. Страх много, мечти малко.
Вяра – никаква. Мрън.
А всичко е просто, просто.
