Живяла скромно и щастливо малка мишка. Била бяла, дива и различна. Дните й минавали в търсене на сирене и в игри привечер.
Една нощ сънувала странен сън. В него всичко било златно, лъскаво и изящно. През цялото време тя стояла на голям и лъскав трон. Всички около нея я боготворели. Носели й храна, играели с нея, правели всичко необходимо тя да е весела и щастлива. Тя се чувствала прекрасно, но била мързелива. Не помръдвала от трона и не искала да прави нищо. Но и защо да го прави щом като всички я носели на ръце. Този сън се повтарял няколко нощи и все по приятен й ставал.
Един ден мишокът решил, че съня е знак и че може да го превърне в реалност. Потърсила трон, не бил толкова лъскав, но бил голям. Разлепила афиши, на които пишело: „От днес Вашия цар съм аз. От днес нищо няма да правя. Вие сте ми слуги и Ваши задължение ще бъде да ме правите щастлив и да правите всичко, което желая.”
Животните видели съобщението, но никак не им харесали новите им „задължения”. Започнали да се питат: „Какво го прихваща този мишок?”, „Дали не е полудял от толкова много сирене?”.
Всички игнорирали идеята на мишока. В деня на коронясването му, което сам уредил, на площада нямало никой. Той стоял часове сам, заслепен от собственото си безумие и не проумявал защо другите не приемали неговата радост. Неговата радост променила настроението в града. Станало по-сиво и тихо място. Мишокът станал нещастен и самотен.
Често сами попадаме на грешен път и използваме грешен подход към тези около нас, дори и към нас самите.
Често сами се заблуждаваме и живеем в илюзорен свят. На всеки се случва, но не всеки се връща обратно и поема в правилната посока, не всеки има очите и разума да открие правилната посока.
Често щастието на едни не е щастие за други. Често дори това, което мислим, че е нашето щастие е илюзия. Не търсим себе си, а би било добре. Не рискуваме, а би било добре понякога да го правим, но с широко отворени очи и възприятия.
Не бива да бъдем слепи и безчувствени за случващото се около нас. То се случва, за да бъде видяно, преживяно, осъзнато и носи своите послания.
Една нощ сънувала странен сън. В него всичко било златно, лъскаво и изящно. През цялото време тя стояла на голям и лъскав трон. Всички около нея я боготворели. Носели й храна, играели с нея, правели всичко необходимо тя да е весела и щастлива. Тя се чувствала прекрасно, но била мързелива. Не помръдвала от трона и не искала да прави нищо. Но и защо да го прави щом като всички я носели на ръце. Този сън се повтарял няколко нощи и все по приятен й ставал.
Един ден мишокът решил, че съня е знак и че може да го превърне в реалност. Потърсила трон, не бил толкова лъскав, но бил голям. Разлепила афиши, на които пишело: „От днес Вашия цар съм аз. От днес нищо няма да правя. Вие сте ми слуги и Ваши задължение ще бъде да ме правите щастлив и да правите всичко, което желая.”
Животните видели съобщението, но никак не им харесали новите им „задължения”. Започнали да се питат: „Какво го прихваща този мишок?”, „Дали не е полудял от толкова много сирене?”.
Всички игнорирали идеята на мишока. В деня на коронясването му, което сам уредил, на площада нямало никой. Той стоял часове сам, заслепен от собственото си безумие и не проумявал защо другите не приемали неговата радост. Неговата радост променила настроението в града. Станало по-сиво и тихо място. Мишокът станал нещастен и самотен.
Често сами попадаме на грешен път и използваме грешен подход към тези около нас, дори и към нас самите.
Често сами се заблуждаваме и живеем в илюзорен свят. На всеки се случва, но не всеки се връща обратно и поема в правилната посока, не всеки има очите и разума да открие правилната посока.
Често щастието на едни не е щастие за други. Често дори това, което мислим, че е нашето щастие е илюзия. Не търсим себе си, а би било добре. Не рискуваме, а би било добре понякога да го правим, но с широко отворени очи и възприятия.
Не бива да бъдем слепи и безчувствени за случващото се около нас. То се случва, за да бъде видяно, преживяно, осъзнато и носи своите послания.
