18.02.2012 г.

Отново...



Отново хващам мислите си да летят към теб.
Отново предмети ми носят спомени за теб.
Тихо се свивам. Оставам така.
Слушам как бие. Моето твое сърце.
Копнея да те видя. Да чуя дума от теб.
Нима е възможно деня ми да е в теб?
Може би?!
Може би просто ти си моя ден, моята нощ, моята реалност.
Трапчинките твои сънувам.
Ръцете твои усещам. Устните топли жадувам.
Обгръщам те с мен. Събуждам се с теб.