Болката учител...

Замислям се колко може да нараним хората, които обичаме. Глупави същества сме.

Лошото е, че се замисляме след като сме го допуснали.
Постоянно чувам, че не е нужно да се съдим толкова сурово, но се страхувам, че ако не се съдим ще пропуснем възможността да бъдем по-внимателни към тези, които обичаме.
Затова предпочитам да се съдим.

Обичта, не означава да наказваш някой заради собствена глупост. 

Обичта, не означава да си "кон с капаци", нито егоист, не.

Може би не знаем какво точно означава, затова грешим. Въпроси много, отговори различни.

Казват, че всеки обича по-различен начин. Искам моя да не е болезнен.

Никой не е длъжен да изтърпи болка и разочарование, защото го "обичаш".
Когато влезнеш в живота на някой е хубаво да носиш светлина, но по-хубаво е когато го напуснеш да оставиш също светлина. Колко често това се случва?

Не искам много, а достатъчно сила да бъда.
Да бъда добра.
Да задържам в живота си хората, които обичам.
Да им нося щастие и усмивка.

Да им нося спокойствие и да им помагам да отлепят крачета от земята.
Да им помагам да мечтаят.
Да им помагам да растат, а с тях и аз.
Да им помагам да се преоткриват, а с тях и аз.
Да им помагам да се борят със страховете си, а с тях и аз.
Да им помагам да са тук и сега, а с тях и аз.

Искам да им дам това, от което се нуждая аз, за да бъда цяла.