Липса, ти...

Събуждаш се сутрин и усещаш липса...
Липса на него.
Липса на теб.

Липса на сладката му усмивка.
На усмивката, която ти дава светлина.
... някак е достатъчна да осмисля деня ти.
Липса на силните му ръце.
На ръцете, които ти дават спокойствието на света.
... някак са достатъчни да мечтаеш с цялото си сърце.
Липса на дълбоките му очи.
На очите, които търсиш всеки ден.
... някак са достатъчни да повярвам в собствената си сила да променяш света.
Липсата на меките му устни.
На устните, които като те докоснат целия свят изчезва.
... някак са достатъчни да градиш "нас".
Липсата на вълшебната му енергия.
На енергията, която когато за първи път усетиш сякаш те удря ток.
... някак е достатъчна да се отпуснеш и да повярваш.
Липсата на страстната му любов.
На любовта му, която ми нашепва "всичко ще бъде наред".
... някак е достатъчна да си щастлив.

И липсата на "цялото" вечер, когато потърсиш с ръце него да се сгушиш и притихнеш.
Но липсва. Всичко липсва. Тъжно.