Някой...

Някой да ме научи как да повярвам в нещо, което отричам...
Някой да ми обясни как може да боли толкова и да го няма.
Защо?
Защо ни среща живота с мечта и после си я взима?
Защо ни боли толкова до невъзможност за дишане?
Защо се влюбваме, ако не е завинаги?
Защо?
Някой да ми обясни, аз останах без въздух в упоритостта си да намеря отговор.
Очите не пресъхват ли? Сърцето не умира ли? Умът и сърцето искат едно.

Не искам да вярвам повече!
Искам да спре да боли!
Да спре всичко.
Ако не е до мен, къде и за кой е смисъла?
Просто искам да спра да дишам и всичко да свърши!
Не е възможно и против всички душевни закони е да има любов и да няма "нас"!


Моля те, Господи, никога повече да не чувствам любов, ако той няма да е до мен и ще има само болка и спомени. Моля те.