Dreamland

Имали ли сте чувството, че се спускате по наклон с главата на долу?
И спирачки няма. Не знаеш къде са.
Усещаш ударите във всичко около теб.
Вик, болка, гняв, кръв.
Не знам кое състояние е по-лесно за преживяване и преболяване.
Спускането или дъното.
Което и да е.
Мисля, че искам да стигна до което и да е.
Моля се да има шанс да се изправя след това.
По-чиста, променена, нова, по-добра, по-истинска, по-можеща, по-вярваща.
Има надежда, нали?
Някой да ме окуражи, макар да не вярвам в много.
Поне за момент може да повярвам. Искам.